понеделник, 10 юли 2017 г.

В помощ на държавната администрация: Глобалният пейзаж според GEAR 2030

Излезе окончателният вариант на проекта за доклад




    С решение от октомври 2015 г. Европейската комисия създаде работна група на високо равнище GEAR 2030, чиято основна задача е да обсъди предизвикателствата пред автомобилната индустрия в следващите 15 години и направи препоръки за повишаване на конкурентоспособността по веригата на добавената стойност в нея.

Маргиналното участие на България и крайно спорадичните ни включвания в работата й, само когато националната позиция е изрично поискана, са поредното доказателство, че автомобилната индустрия ни е важна, само когато дават редките изявления на нищо неразбиращите от нея български политици по телевизията. Това, което правим в останалите случаи за формирането на жизнеспособна индустриална и обществена автомобилна екосистема, не стига по-далеч от планове, бели книги и недомислени национални програми, т.е. нищо по същество. 

И въпреки, че високият мултиплициращ ефект на тази сложна икономическа дейност е отдавна познат, институционалният ни, а и обществен, ентусиазъм да прогледнем в бъдещето й с шанс да потърсим собственото си място в него изглежда обезкуражаващо нисък.

До доказване на противното съм дълбок скептик относно това дали изобщо някой чете обилната й работна кореспонденция, която следя от ден първи. Така реших да открия нова рубрика, наречена „В помощ на държавната администрация“. В нея с неизвестна за момента честота ще споделям информация, която теоретично би трябвало да представлява интерес за съответните институции, а днес мисля да започна с един сравнително точен преразказ без елементи на разсъждение – на роден език, с надеждата за по-лесно осмисляне – на проекта за текст на първия от ключовите доклади, този в Работна група 1 – Адаптиране на автомобилната верига на добавената стойност в ЕС. 

Създаден от Проектен екип 1 (ПЕ1), окончателният вариант на текста за обсъждане носи заглавието „Глобален пейзаж“, а пък аз ще бъда истински щастлив, ако в държавната администрация все пак обърнат внимание поне на методологията му. Не храня никакви илюзии относно приложението й, но приветствам дори първичния познавателен интерес – все отнякъде трябва да започнем.

    И така, сядайте удобно, защото документът, макар и кратък, е интересен с тезисната представа, която дава за вижданията на Европа по автомобилното й бъдеще с поглед към 2030 г. При наличието на съответното желание, тя би могла да ни подскаже донякъде собственото ни.

GEAR 2030, Работна група 1, Проектен екип 1
ГЛОБАЛНИЯТ ПЕЙЗАЖ - проектодоклад 


Методология: подходът на Проектен екип 1

    Проектен екип 1 от Работна група 1 на GEAR 2030, отдаден на „Глобалния пейзаж“ в автомобилната индустрия, имаше за задача да разработи различни сценарии за развитието на автомобилния сектор в бъдеще. Целта бе да се очертаят основните предизвикателства и възможности пред автомобилната индустрия с хоризонт 2030 г. и да се откроят ключовите тенденции. Представеният в документа сценарий представлява най-вероятната моментна снимка на автомобилния сектор към 2030-а, развит от участниците в ПЕ1, на база разполагаемите анализи и познанието на участниците.

Докладът изпълнява няколко задачи: на първо място, той се придържа към методологията и ръководните принципи, спазвани от членовете на екипа, и второ, стреми се да изпълнява ролята на сценарий за останалите проектни екипи в изготвянето на техните препоръки.

Първа стъпка в него бе идентификацията на четири мегатенденции, които да послужат като рамка за разиграването на различни сценарии: околна среда и предизвикателства към здравето, ново потребителско търсене и обществени промени, развитие и въвеждане на нови технологии, както и икономическите промени с фокус върху нововъзникващите бизнес модели с потенциал за значим ефект върху автомобилната индустрия.

Четирите тенденции бяха разбити на подтенденции, пет от които се идентифицираха като ключови:

- Електрификация и технологии на усъвършенствания двигател с вътрешно горене, включващи алтернативни задвижващи системи;
- Дигитализация и нова бизнес среда;
- Свързано и автоматизирано движение;
- Усъвършенствано производство;
- Нови участници и глобализация.

Докладът представлява резюме на сценария, който – по мнението на участниците в ПЕ1 и на база събраната информация – е най-вероятен.
Членовете на ПЕ1 също уточниха общи понятия и дефиниции, представени в последната част на документа.

Най-вероятен сценарий за ключовите тенденции

1. Околна среда и здраве – електрификация на автомобилния сектор и разработване на технологии за усъвършенствания двигател с вътрешно горене и алтернативните задвижващи системи

    Дискусията в рамките на ПЕ1 подсказа, че първата тенденция, отнасяща се до загрижеността за социалните и здравни аспекти в опазването на околната среда, предизвикани от вредните емисии в транспорта, е в развитието на усъвършенствани, нискоемисионни двигатели с вътрешно горене и курса към електрификация на автомобилния сектор.

Предвижданията показват, че пазарното проникване на ZEV (автомобили с нулеви емисии) и PHEV (зарядни хибриди) ще се увеличава и тези превозни средства ще имат съществен дял в новите регистрации. Към 2030 г. регистрациите на нови ZEV и PHEV в ЕС ще представлява между 25 и 30% от продажбите на нови автомобили, при изпълнението на няколко условия (най-вече наличието на регулаторни и нерегулаторни стимули, като разгръщането на зарядна и презареждаща инфраструктура, CO2 емисионни регулации след 2020-а, преглед на Директивата за чистите превозни средства (обществените поръчки), както и Критериите за зелени обществени поръчки (увеличена автономия, намалени разходи за батерии и т.н.)). Това предполага, че автомобилите, снабдени с двигател с вътрешно горене, все още ще представляват мнозинството от регистрациите.

Според участниците, към 2030-а преходът към автомобили с нулеви емисии и зарядни хибриди ще бъде подкрепян от схеми за стимулиране на потенциалните купувачи и активната роля на публичния сектор в разгръщането на необходимата инфраструктура.

Проучванията показват, че в случая на автомобилите с нулеви емисии комбинирането на финансови и нефинансови стимули ще представлява най-предпочитаният избор на публичните власти. Предоставянето на бонуси при покупка и допускането в лентите за движение на градския транспорт, както и безплатното паркиране например, ще представлява често предпочитана възможност. Подобни стимули най-вероятно ще бъдат на нива, предизвикващи значителен продажбен ръст на тези превозни средства, което пък ще ги превърне в позитивен бизнес казус.

Разгръщането на адекватна, поддържаща електромобилите, инфраструктура ще играе все по-значима роля. В зависимост от развитието на междуинституционалната дискусия и предложението за допълнение към Директивата за енергийните характеристики на сградите, към 2030-а най-вероятно ще има задължение новите многофамилни сгради да включват зарядни точки за електромобили, както и система от стимули за изграждането им. Инициативите за посрещане на новото търсене най-вероятно ще дойдат както от частния сектор, така и през публично-частни партньорства.

С оглед подкрепа на пазарното навлизане на автомобили с нулеви емисии, автономията им и капацитетът на зарядната инфраструктура се очаква да нараснат. Възползвайки се от постоянното технологично развитие, автономията на електромобилите и капацитетът на зарядната инфраструктура ще са се увеличили значително. Към 2030-а автономията на електромобилите от В и С сегмент ще нарасне до около 600 км, разчитайки на 150-киловатова зарядна инфраструктура.

Регулаторният подход към автомобилите с усъвършенствани двигатели с вътрешно горене също ще е значително променен. Вероятността тези задвижващи системи да бъдат обект на стриктни регулации, като забраната за допускане до специфични градски райони според емисиите им, е висока.

Електрификацията на автомобилния сектор ще повлияе както на европейското производство на батерии, така и на локализацията му. Повечето от лидерите в производството на йонно-литиеви тягови батерии на ниво клетки днес са извън Европа. Очаква се разгръщането на производствен капацитет от европейски компании, които да играят съществена роля в автомобилното приложение на батериите и сглобяването им.

Заради покачващото се търсене на автомобили с нулеви емисии, около тяговите батерии ще се обособят нови бизнес възможности: продажбите на рециклираните им компоненти и материали ще компенсират разходите по рециклирането, както и бизнеса около повторната им употреба.

Гръбнак в електрификацията на автомобилните паркове се очаква да бъдат обществените паркове, които да осигуряват добрите примери. Въпреки това, към 2030 г. от властите се очаква да са си поставили сравнително ниски обвързващи цели. Това обаче зависи от междуинституционалната дискусия относно промяната в Директивата за чистите превозни средства, очаквана в края на 2017 г. 

2. Потребителски и обществени изисквания – дигитализация и нова бизнес среда

    Новите технологии и масивната употреба на интернет ще имат мощно влияние върху концепцията и употребата на мобилността. Техен двигател ще бъдат и обществените изисквания. Ще се появят нови решения за мобилност, даващи възможност за комбинирането на различни видове транспорт, които ще освободят потребителите да стигнат да крайната си дестинация по най-ефективния начин.

Започва оформянето на глобалната тенденция, гледаща на мобилността през употребата, не притежаването, на даден вид транспорт. Голяма е вероятността през предстоящите години видовете транспорт да се обединят под формата едно предложение – Мобилност като услуга (Mobility as a Service - MaaS). Смята се, че към 2030 г. между 15 и 30% от европейското население ще има достъп до подобни услуги.

Нараства и тенденцията към употребата на услуги за споделена мобилност в рамките на териториите на страните-членки на ЕС. Трябва обаче да се прави разлика между градските и извънградските райони. Ако до 30% от превозните средства в градските райони биха били използвани в рамките на споделената мобилност, то това се отнася до само 5% от извънградските. Автомобилното притежание ще се влияе от появата на нови решения за мобилност и в края на наблюдавания период най-вероятно ще се стабилизира на 60%.

Нарастващата свързаност на превозните средства истински променя правилата на играта в автомобилния пазар. Към 2030-а се очаква между 50 и 60% от новопродаваните превозни средства да се смятат за изцяло свързани. По-високата степен на свързаност ще отключи появата на нови свързани услуги: потребителското удобство, застраховането, следпродажбеното обслужване, управлението на паркове и здравеопазването.

По-високата автомобилна свързаност така също означава и генериране на нови данни. Заради проблематиката на автомобилната цялостност, сигурност, пътна безопасност и отговорностите на различните пазарни и секторни участници, в дългосрочен план е вероятно директният достъп до широк набор от данни да бъде позволен с оглед предлагането на свързани услуги, което от своя страна ще улесни появата на нови бизнес модели.

С пренасочването на търсенето на автомобилно ориентирани продукти към интернет автомобилният сектор ще навлезе и в сферата на онлайн търговията. Към 2030-а се очаква около 20% от продажбите на автомобили да се осъществяват през интернет. При автомобилите втора употреба този показател може да достигне дори 50%.

Накрая, съществува висока степен на съгласие относно потребността от адекватна физическа и цифрова инфраструктура, която е предпоставка от първа необходимост за свързаните превозни средства и мобилност. 

3. Технологични иновации – свързано и автоматизирано шофиране 

   Свързаното и автоматизирано движение (CAD) представлява първият крайъгълен камък на технологичната иновация и ще трансформира цялата верига на добавената стойност в автомобилния сектор. 

Предвижда се 15% от регистрираните към 2030 г. превозни средства да се възползват от ниво 4 на автономност. С осигуряването на съответната регулаторна и инфраструктурна рамка ключова роля в улесняване навлизането на автоматизираното шофиране ще играят публичните власти.

От една страна, към 2030-а фондовете на Европейския съюз най-вероятно ще продължат да подкрепят развитието на технологиите на автоматизираното движение. От друга, останалите видове стимули (освобождаването от регистрационни и ДДС плащания) вероятно ще бъдат приложени от страните-членки.

Като начало – дотолкова, доколкото касае инфраструктурното финансиране – разгръщането на необходимата за автоматизираното движение инфраструктура ще се концентрира върху магистралите, което налага ясен ангажимент от страна на публичните власти. Към 2030 г. е вероятно около 50-процентно финансиране на инфраструктурните проекти, оставяйки другата половина на частни инвеститори. По отношение на финансирането на автономни инфраструктурни проекти все още няма яснота по това коя би била най-адекватната степен на публично участие. 

Оперативната съвместимост между превозните средства, както и всички други обстоятелства, които биха им влияли (комуникации тип vehicle-to everythingV2X), ще бъдат активирани през споразумения за оперативна съвместимост между производителите, както и през разнообразни стандартизационни мерки.

Заради възникването на проблеми, свързани с разгръщането на автоматизираното придвижване (т.е. регламентирането на отговорността на производителите), ще е необходима правна сигурност. С оглед на решаването им, предпочитаният от производителите сценарий 2030, сочи създаването на регулаторна рамка за отговорността на автономните превозни средства на европейско равнище. По въпросите, свързани с отговорността, тази правна рамка би включвала и трансгранични решения.

И накрая, определяща роля в навлизането на автоматизираните превозни средства ще има потребителското приемане. Това ще е истинско предизвикателство, тъй като под 40% от водачите си представят да предадат управлението на автомобила си в ръцете на автопилота. 

4. Технологични иновации – усъвършенствано производство 

    Вторият крайъгълен камък на технологичните иновации е развитието на усъвършенствани производствени методи, Индустрия 4.0 включително, който ще засегне широк спектър от различни области.

Към 2030-а употребата на нови материали, влизащи в обхвата на ISO стандартите, ще отключи около 20-процентен спад в теглото. По сходна логика ще прогресира и роботизацията на производствените процеси, което пък ще промени подхода към дизайна и производството на крайния продукт. Нивото на роботизация в прогнозирания период вероятно ще достигне 50 – 75%, а това ще доведе както производствени иновации, така и съпътстващи ползи. 

3D принтирането ще навлезе по-широко в производствените процеси на превозните средства и резервните им части.

Стимулирана от възникването на нови технологии (облачни услуги и big data), е предвидима и дигитализацията на производствените процеси. Очаква се произтичащата от нея рационализация на производството да доведе до около 20-процентен спад в себестойността и сходен спад в дефектируемостта. Нещо повече, възможни са някои, макар и малки, икономии от мащаб. 

5. Икономическа промяна – нови участници 

   Освен всичко друго, икономическата промяна в автомобилния сектор ще бъде белязана от появата на нови участници и адаптация на традиционните към глобалния автомобилен пейзаж. 

Традиционните автомобилни производители се намират на прага на промяна на бизнес моделите си. Това е причината, поради която по всяка вероятност общият им бъдещ бизнес модел ще се фокусира върху автомобилното производство и осигуряването на мобилни решения от типа на услугите за споделена мобилност. При все това, много вероятно е основната сфера на дейност и приходни потоци в европейската автомобилна индустрия през 2030 г. да остане производството. 

Новите бизнес модели на свързаността ще създадат обвързани с данните възможности за нови продукти и услуги. Очакванията са новите пазари да бъдат доминирани или от традиционните производители, или от технологичните гиганти.

В създаването на нови бизнес модели, свързани с навлизането на автономните превозни средства, най-вероятно е настоящите участници да запазят голяма част от пазарното си присъствие.

И накрая, ползите от икономическата промяна най-вероятно ще бъдат консумирани от неевропейски пазарни участници, като най-голям дял от добавената стойност ще се усвоява извън Европа. 

Заключителни бележки 

   През 2030 г. индустриалният автомобилен пейзаж ще е преминал през значителни промени, отразяващи се в цялата верига на добавената стойност.

Електрификацията и декарбонизацията му ще бъдат движени от комбинация между нарастващи регулаторни изисквания, правилни мерки за насърчаване и по-дълбоко проникване на зарядната инфраструктура, подкрепена от публичните власти и частни инвеститори.

Появата на съответните звена от веригата на доставките и добавената стойност ще представлява естествена последица от растящия дял на превозните средства с нулеви емисии. Освен предизвикателство, се очаква преходът към мобилност с нулеви емисии да представлява и възможност за европейската индустрия и рециклиращите компании.

Промяната ще предизвика и структурни промени в сектора, включваща производителите на крайния продукт и веригата на доставките им, с позитивни и с негативни последствия. Те подлежат на допълнителна оценка, особено що се касае до влиянието върху пазара на труда в ЕС и уменията, необходими през следващото десетилетие.

Появата на високо свързаното и автоматизирано движение се превръща в реалност и очакванията за правилната му подготовка от страна на вземащите решения са категорични. Създаването на адекватна регулаторна рамка включва третирането на проблеми като отговорността, свързаността, оперативната съвместимост и хармонизация на автоматизираното движение. Подкрепата на изследванията в областта на автоматизираните автомобилни технологии от страна на публичните власти се очаква да продължи през 2030 г.

В автомобилния сектор тече задълбочена подготовка за появата на алтернативното автомобилно потребление и масираната употреба на мобилността като услуга. В крайна сметка, заради нововъзникващите им потребности от мобилност и продукти, клиентите са тези, които ще въздействат за преориентацията на автомобилния сектор към иновативни бизнес модели.

С разширяващото се приложение на леки материали и намаляващи себестойността, улесняващи производствената специализация и увеличаващи качеството на крайния продукт роботи, новите производствени методи в автомобилния сектор ще стават все по-популярни. 

Глобализацията и промените в него ще привлекат нови пазарни участници. Традиционните автомобилни производители и новите играчи ще овладяват движените от данни нови възможности и ще трябва да се адаптират към растящото потребителско търсене на свързаност и автономно движение, както и подлежащи на персонализация продукти.



Дефиниции

Превозни средства с нулеви емисии (ZEV) трябва да бъдат разбирани като превозни средства, генериращи нулеви емисии в движение (електромобили и горивни клетки).

Електрически превозни средства с батерии (BEV) са електрическите, зарядни превозни средства, които не разполагат с друг източник на енергия, освен батерията, с автономия от 110 до 600 км.

Зарядни хибриди (PHEV) покрива превозните средства, разполагащи с батерия като един от източниците си на енергия. Батерията трябва да подлежи на зареждане от мрежата.

Производство на батерии се отнася до производството на батерии под формата на клетки, модули или сглобяването им.

Автоматизирано движение обхваща превозни средства, използващи бордово оборудване за автоматичното изпълнение на една или повече задачи, кореспондиращи с Ниво 4 от Нивата на автоматизация в придвижването на пътните превозни средства на SAE International.

Свързани превозни средства се отнася до превозни средства, разчитащи на комуникация с други превозни средства през външни сървъри, приложения от трети страни, или крайни устройства (напр. смартфони), или съпътстващата трафик инфраструктура, за обмен на информация и изпълнение на задачи за автономно придвижване или отдалечени услуги.

Собственост върху превозното средство включва цикъла на притежаването – от покупката до края на живота му.

Достъп до данни следва да се разбира като достъп и употреба от страна на икономическите субекти до специфични данни, генерирани вследствие на употребата на свързани превозни средства за определена цел.

Онлайн автомобилна продажба е ситуация, при която покупката на автомобил е инициирана по същество онлайн.

Услуги за споделена мобилност се отнася до мобилни услуги по заявка, предоставени от професионални доставчици или частни лица.

Мобилност като услуга (MaaS) се отнася до интеграцията на различни видове транспорт в обща, предлагана по заявка, услуга за мобилност.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар