Четири години, четвърто поколение – неголямо, но добре премислено обновление
Не знам как е във вашите
очи, но за мен – автомобилно изкушеният – подемът в интереса към малките и
компактни SUV-та, и
коросоувъри от пазарна тенденция започна постепенно да се превръща в досадно
клише. Добре, многофункционалната им природа, съчетана с авантюристична
привлекателност, несъмнено ги превръщат в автомобилен еквивалент на кухненския
робот (с приставки за
всичко – от рязане на криви краставици до ловене на бримки с bluetooth), но обсебеността по тях започна
подозрително да ми напомня на популярния от други времена лозунг: „Във
всяка къща – говедо!“
Баста!
В тоя смисъл обликът на европейската пазарна класация за 2016-а е разтоварващ: в топ тена откриваме едва два коросоувъра, по-предният от които е едва осми. Напред продължават да бъдат компактни и субкомпактни возила, а доминацията на VW в тройката се разнообразява от сполуката на един стар познайник в нови одежди – Renault Clio.
Четири
Четири
години след дебюта си през 2012-а Renault Clio IV получи планираното обновление. Със скритите
дръжки на задните врати и драстично вдигнатата линия на стъклата си Clio имаше спортна осанка още
по рождение, а 2016-а му донесе лек, но смислен ъпгрейд (знаете отношението на Кирил и Методий
към чуждиците ми – ще горя в ада за тях).
Да видим: нови LED светлини (интериорът включително), освежена решетка и брони, съществено развита персонализация, актуализиран инфотейнмънт и материали, автоматично паркиране – трудно доловимо от пръв поглед, но от повече едва ли имаше нужда.
Сред новостите в задвижването е и 1.2-литровият турбо бензин със 120 коня, автоматик с два съединителя и Stop&Start, който удря едно рамо на по-високите нива на оборудване в гамата.
По произход Clio е качен върху олекотената със 100 кг. платформа от предходния модел, което още тогава бе добра новина за управляемостта му. Подобреният като дизайн и възприятие за качество волан е все така лек, но точен, а еластичното окачване би могло да има доста скоклив характер, особено върху онази чест от клетата ни инфраструктура, която остана пощадена от долнопробната си, яростно политизирана, „асфалтизация“. Типично за малките и леки коли с късо междуосие.
Подобно със страничния наклон: въпреки усещането за първична живост в ръцете ви, особено в поредица от по-жадно атакувани криви, той е осезаем.
Радвам се на дързостта на „Рено“
да използват автоматик с два съединителя в ниско позициониран продукт:
превключването, макар и не така бързо, както ми се иска в ръчен режим, е живо,
а комбинацията между работата на окачването и скоростната кутия е определено зряла.
Който иска острота и напрежение – да подиша разредения въздух на върха на
гамата, където кротко го чака R.S.
Trophy…
Иначе малкият бензин дава въртящ момент от 205 нютона на 2 000 оборота, приблизително където са избрани и точките на автоматичното превключване – усещане живо с цената на среден разход в порядък 8 – 9 л., което твърде вероятно подлежи на сваляне с около литър, стига да живеете в зоната на агнешкото смирение – пространство, което определено не съм в състояние да обитавам.
Вътре ви среща серия от наглед нови дреболии, вдъхващи живот в интериора на най-търсената стока от Булон-Бианкур: по-високият клас пластмаси в таблото и вратите, дълбокият плюш в най-високото ниво на оборудване и, както казах, опростеният волан са добре дошли.
Баста!
В тоя смисъл обликът на европейската пазарна класация за 2016-а е разтоварващ: в топ тена откриваме едва два коросоувъра, по-предният от които е едва осми. Напред продължават да бъдат компактни и субкомпактни возила, а доминацията на VW в тройката се разнообразява от сполуката на един стар познайник в нови одежди – Renault Clio.
Четири
Четири
години след дебюта си през 2012-а Renault Clio IV получи планираното обновление. Със скритите
дръжки на задните врати и драстично вдигнатата линия на стъклата си Clio имаше спортна осанка още
по рождение, а 2016-а му донесе лек, но смислен ъпгрейд (знаете отношението на Кирил и Методий
към чуждиците ми – ще горя в ада за тях).Да видим: нови LED светлини (интериорът включително), освежена решетка и брони, съществено развита персонализация, актуализиран инфотейнмънт и материали, автоматично паркиране – трудно доловимо от пръв поглед, но от повече едва ли имаше нужда.
Сред новостите в задвижването е и 1.2-литровият турбо бензин със 120 коня, автоматик с два съединителя и Stop&Start, който удря едно рамо на по-високите нива на оборудване в гамата.
По произход Clio е качен върху олекотената със 100 кг. платформа от предходния модел, което още тогава бе добра новина за управляемостта му. Подобреният като дизайн и възприятие за качество волан е все така лек, но точен, а еластичното окачване би могло да има доста скоклив характер, особено върху онази чест от клетата ни инфраструктура, която остана пощадена от долнопробната си, яростно политизирана, „асфалтизация“. Типично за малките и леки коли с късо междуосие.
Подобно със страничния наклон: въпреки усещането за първична живост в ръцете ви, особено в поредица от по-жадно атакувани криви, той е осезаем.
Иначе малкият бензин дава въртящ момент от 205 нютона на 2 000 оборота, приблизително където са избрани и точките на автоматичното превключване – усещане живо с цената на среден разход в порядък 8 – 9 л., което твърде вероятно подлежи на сваляне с около литър, стига да живеете в зоната на агнешкото смирение – пространство, което определено не съм в състояние да обитавам.
Вътре ви среща серия от наглед нови дреболии, вдъхващи живот в интериора на най-търсената стока от Булон-Бианкур: по-високият клас пластмаси в таблото и вратите, дълбокият плюш в най-високото ниво на оборудване и, както казах, опростеният волан са добре дошли.
Още една добра новина е фактът, че французите имат сетива за мнението на потребителите си, сред които в Европа преобладават младите, първи притежатели на колесен транспорт: още базовите модели имат хубаво, универсално гнездо за смартфон, докато това, което карах, си имаше R-LINK Evolution с прилични приложения (Apple CarPlay и Android Auto не ми липсваха), върху които така и не се упражних. По-важна ми беше музиката: най-после озвучаването от Bose, макар все още и лишено от FLAC декодера от по-големите модели, си е пробило път в В сегмент – време беше!
Изобщо, интериорът на Clio съдържа дълъг за сегмента списък от стандартно оборудване и общият му вид остава все така приятен.
Което може да се каже и за мястото отзад: двама се приютяват прилично за сегмента и достъпът до седалката е лесен; 300-литровият багажник е по-голям от част от ключовата конкуренция. Единственият му недостатък е в липсата на равен под при сгъване на задните облегалки.
Да обобщим
Без да е в самото чело на сегмента си, на четвъртата година Renault Clio получава смислена и напълно достатъчна актуализация, съчетаваща добавянето на нови силови компоненти с материали, софтуерен и функционален ъпгрейд, както и свързаност. Да не забравя: новата LED светлинна графика има много повече от чисто естетични преимущества.
Цената по ценова листа на най-високата конфигурация, която карах, бе в порядък 37 650 с ДДС, но с присъщата си изобретателност дилърите охотно ще я коригират надолу.
Повече за Renault Clio – тук.
P.S. Липсата на данни за представянето на Renault Clio в сегмента у нас този път не е случайна: качеството на числата от ААП е вредно за професионална употреба, а тези от КАТ (извън публикуваните в https://opendata.government.bg, които не съдържат модели), колкото и да звучи невероятно, са все още платени.
Безумието продължава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар