Свадливият язовец: MINI John Cooper Works Clubman ALL4

Наддал знаменито в сравнение със смахнатия си братовчед, роднинството им обаче личи 

   Пропорции, казвате? Ето...

    Предвид теслата, която удариха на някои от най-чешитските си идеи (сбогом, Paceman), е цяло чудо, че породистото MINI комби, приличащо на по-голям братовчед на хечбека, е все още живо. Предвид крайно тясната ниша на потенциалните му потребители – едновременно недоволните както от багажника на тривратия хечбек, така и вдигналите се на оръжие срещу паласките на едрия Countryman – чудото става още по-голямо.

И въпреки това, ей ни на пред един навъсен, естетичен, малък (4.25 м.) shooting brake (дефиницията е тук), който хем с нищо не заплашва битието на практичните волва, хем разковава с трясък летвите на Ингвар Кампард от багажниците им. Цялата тази суматоха на цена в подножието на 95 000 с ДДС – как да не полудееш…

Преди съседите да грабнат телефона и наберат 112 обаче, ги моля да обърнат внимание на някоя и друга проста фактология: четирицилиндров, модифициран тубро бензин с 231 коня и въртящ момент от 1 450 оборота; двойно предаване, спортен 8-степенен автоматик от Aisin и последно поколение гладко работещо инфоразвлечение от Harman International. Не по-малко от 6 врати (точно толкова ги броят в Оксфорд), ускоряващи до 100 за 6.3 и препускащи жадно нагоре до 238…

Така че зарежете шегите: вместо към Карлуково, предлагам да изберем най-гладкия, даден ни от Бог, асфалт по тия земи и проверим как се държат двата диференциала – механичен отпред и електрохидравличен отзад. 

За външния вид този път няма да говорим – снимките стигат да се досетите, че малката брекзитска адреналиноизтисквачка с права покривна линия, двуцветен екстериор с предизвикващи обилно слюноотделяне червени акценти (19-цоловите джанти и пределно ниските Continental-и Sport Contact включително) кара минувачите да въртят главите си подире й като сови – на 270 градуса.

Подострянето на техниката под капака върви в комплект със сходно внимание към шасито: 4-буталните, червени спирачни апарати се виждат от километър; амортисьорите с променлива твърдост и втвърдени пружини – не.

Подобни пари предполагат подобаващо интериорно старание и MINI са убедителни в доказването на тезата, че сумата не е пръсната всуе: макар и малък, това е един убедителен премиум продукт, предлагащ тъкани и материали от висок клас, и ако натоварената му естетика не представлява точно урок по сдържаност, то всеки, който е в мир с външния му вид, ще се превърне в безусловен MINI фанатик отвътре. 

И това е наистина добро начало, тъй като, мерен с аршина на лудия си братовчед, свадливият язовец Clubman JCW, както ще му викаме за кратко днес, не е лишен от обективни дефицити. Особено в сравнение с най-бързата и скъпа версия на предишното поколение – странното „комби“; толкова странно, че така си остана само в нишата.

Лудостта тук далеч не е с така радикална епикриза: Clubman е еволюирал видимо в нещо по-конвенционално и зряло, затвърждавайки мнението ми, че представлява най-композирания продукт в гамата.

Усещането продължава в движение: натиснатият до пода педал на газта в най-напрегнатия спортен режим не води до обичайния удар на тила в подглавника на превъзходната алкантарена спортна седалка с алени кантове. Агрегатът ви връхлита с познатия си спортен рев – предавките се изреждат чевръсто. Всичко обаче е някак обрано, овладяно и балансирано – енцефалограмата на тази кола изглежда нормална.

Не, че й липсва скорост: злият язовец е все така предразположен към прогонването със зъби, съскане и нокти на всеки непознат, дръзнал да полюбопитства относно статуса на разгонването на женските в бърлогата му, но общият баланс на шасито е сигурен и въдхващ увереност, а сцеплението – превъзходно и на мокро. Като всички други MINI-та, и това има три режима – ECO, MID и SPORT. Най-агресивните настройки наострят газта, утежняват волана и качват лада на изпускателната система, в която е и най-голямата трансформация – познатият звук на лудата машина за пуканки, правеща точно този турбо бензин един от най-характерните на пазара.

И въпреки, че подадеш ли газ в завой, воланът отдавна не те удря в ръцете, той е все така достатъчно твърд и прогресивен, обезпечаващ усещане за контрол, въпреки свръхчувствителността си към отклонения в посоката.

Казано по друг начин, добавените 270 килограма живо тегло в сравнение с хечбека личат във всяко отношение: подобна буца мастна тъкан се отразява осезаемо на работата на турбината и четирите й цилиндъра. MINI може и да твърдят, че ускорението е 6.3, но живата, сърдечна страст към гръдно притискателното ускорение тук отсъства – липсва дълбокият въртящ момент. Сравняван с неустоимо смахнатото очарование на хечбека, задухът под предния капак е осезаем. Но само при пряко сравнение: раздразнителният язовец е поддържан в състояние на постоянна мотивация за свада с всяка жива и нежива твар върху асфалта – усещане, което не пречи намесите на сцеплението от задния мост да са истински крайна рядкост.

Още нещо – връзката с пътя. Дори по гладък асфалт, JCW се мръщи на най-малките неравности: стабилен и сигурен на висока скорост, ходовата му част препраща всяка неравност – да не говорим за дупка – в ушите и седлаката. В България това е равно на умерена катастрофа.

Иначе, нека не забравяме, че говорейки за овладяност и зрелост, аз разсъждавам в контекста на очакванията, вече формирани от породата JCW: това бе банда налудничави, френетични возила, чието владеене при високо темпо по правило изисква сериозни физически усилия, особено в лошо време. И при положение, че от емблемата винаги се е очаквало доста повече от останалите в гамата, добавката в тегло личи, повтарям.

И какво би било решението – ще попитате?

Знам ли… При цялата прозорливост на двойното предаване, намесващо се само при абсолютна неизбежност, то заобля прекалено ъглите на нрава му, добавяйки и килограми. Да, този път JCW определено не е луд или неразумно бърз: MINI очевидно са направили Clubman по-малко нишов, което прави въпроса с избора му още по-труден за решаване.

   Иначе общото впечатление е за класна, качествена джаджа, с чийто юзди в ръце се топиш от щастие – нямайте съмнение. В добавка мястото отзад е напълно задоволително, а странните врати на багажника затварят напълно достатъчната плевня.

Всичко това на значително по-зряла цена за по-зрял продукт. S обаче започва с над 11 000 по-ниско и звучи като далеч по-смислен избор.

   Това обаче нито за миг не променя жарката ми симпатия към свадливия язовец. Още повече, че с него намерихме три съществени сходства в характерите: цинизъм (хората не са равни и хубавото е забранен за мнозинството плод – такава е логиката сурова на живота, съжалявам), бърза мисъл и вечно зелена охота за заяждане.

Напук на всичко, паркиран на рафта „любими“, къде другаде...

Още за MINI John Cooper Works Clubman ALL4 – на сайта им.