понеделник, 24 октомври 2016 г.

След като ги приспите: Opel Astra Sports Tourer 1.6CDTi BiTurbo Innovation

Още полезни практики с колата на годината



   Astra Sports Tourer – най-доброто средно комби, което Opel са правили


Въведение – за името 

   В историята на автомобилните конфигурации комбито заема класическата утилитарна ниша: първите двуобемни товаро-пътнически коли са продукт от епохата на разцвета на влаковия транспорт. До 30-те години на ХХ век това са специализирани, ръчно доработвани товарни версии на седаните, чието основно предназначение е било да пренасят пътниците и багажа им от гарата до града – функция, залегнала в етимологията на един от термините за името им, Station Wagon.

Концепцията е в тесни роднински връзки с таксиметровия транспорт: първият бензинов таксиметров автомобил – Daimler Victoria от 1897 година не е нищо друго, освен двуобемно товаро-пътническо моторно возило. 

Историята помни появата на първите заводски комбита в началото на 20-те, а заедно с тях – и дървените им задни надстройки. Истинският си цивилен живот комбито започва след Втората световна война, когато производителите схващат потенциала на тази автомобилна конфигурация, заемайки се с масовизацията й. 

Реалната си гражданска самоличност тя започва да разпознава в началото на 60-те с появата на Volvo 1800 ES, а десетилетие по-късно – с Elite II Lotus демонстрират нещо, което знаем прекрасно днес: комбито е скъсало отдавна с безотрадната съдба на гаровия файтон. 

Sports Tourer – повече от Astra 


Интериорът е решително рационализиран, а 8-инчовият му 
централен дисплей е вграден по начин, създаващ илюзията, че 
е по-голям
Историята на компактните комбита от „Опел“ започва през 1963 с Kadett Caravan, а над половин век по-късно, ако в офиса на марката се изпуснете и произнесете комби вместо Sports Tourer, незабавно ще чуете учтива корекция. И правилно: товаро-пътническата версия на колата на годината реално е надмогнала работно-практичната същност на далечните си предшественици. 

Когато през април ви разказах за основите на хечбека, формата на бъдещото комби вече бе ясна. Подлежеше на доизясняване само що за птица ще е то в един сегмент, който все още е втори по големина в България, докато в Европа вече определено губи от динамиката си – факт, който не притъпява с нищо остротата на съревнованието там.

Ако предположите, че Sports Tourer е малко по-дълга и многоцелева версия на хечбека, няма да сте твърде далече от истината: дългото 4.70 комби е истинско продължение на самоличността му. Скосената линия на стъклата и намекът за „плаващия“ характер на D-колоната са пряко продължение на основите на купето с окачена задна врата. Това е най-доброто средноразмерно комби от „Опел“, а и най-дългото – графиката на тавана не лъже. Въпреки това – за разлика от повечето коли, растящи на размер с всяко следващо поколение – Astra Sports Tourer в общи линии запазва предишните си размери с едно изключение – междуосието. Така Рюселсхайм са извели вътрешните размери на колата до нивото на актуалната конкуренция, но за това след малко. 

1.6CDTi BiTurbo 

Истинската причина, заради която карах комбито, пардон, спортс туръра, на „Опел“ е двигателят: 1.6-литровият дизел с две турбини, 160 конски сили и въртящ момент от 350 нютона, наличен още от 1500 оборота. 


   Без да е шампион в дисциплината, багажникът е голям, добре 
   организиран и лесно достъпен
Започвам с това, че агрегатът не e толкова тих, колкото биха искали да си мислите, не и като по-малкия си брат. Това обаче не го прави по-малко гладък при настъпване, и въпреки че над 3000 се появява известно бучене, натискането на компактния, но потентен нафтов мотор от последно поколение далеч не е неприятно. Както е редно, двете турбини са с различен размер: малката осигурява по-бърза реакция в ниския оборотен диапазон, а голямата осигурява допълнителната сила нагоре, докъм 4000, след които започва да се усеща изчерпан. 

6-степенната му скоростна кутия е лека и с добре „разхвърляни“ из оборотомера предавателни числа. Ходът й е дълъг, което не я прави от най-бързите, но кой си купува комби, каквото и да е името му, за спортно каране? Или греша?

Дългокраката му шеста предавка държи оборотите на магистрала ниски, което ми помогна да схвана и добре овладения шум от вятъра. 

На завоесто трасе с добър асфалт предницата на Astra завива остро и въпреки, че от волана се очаква повече информация относно ставащото с предните колела, те я водят в кривите с очевидна охота. Нещо подобно представлява и педалът на спирачката: въпреки, че няма проблем със силата си, не съвсем линейното разпределение на усилието му подсказва, че бюджетирането е било приоритет – едно от обстоятелствата, обясняващи известната дистанция до усещането за истинска динамика в движение. Всичко това с цената на среден разход 6.5 - 6.8 – отлично постижение предвид въглеродно интензивното ми пътно поведение.

Окачването на дизеловите астри обикновено е по-стегнато и склонно към подскачане по изпъстрените с неравности второстепенни български пътища. Тази му склонност е още по-силно изразена с красивите, двуцветни 18-цолови колела, но въпреки това сетивата ви остават от правилната страна на усещането за комфорт – независимо от ефектните подскоци и страничното клатене, към които в Агенция „Пътна инфраструктура“ изпитват доказано историческо пристрастяване. 


   Светлинната графика е драстично облагородена
Позицията на шофьора е добра, а седалките – достатъчно дълбоки. Както и при хечбека, свръхнатовареността им с функционалност – от електрическо управление през отопление, охлаждане, та чак до масаж – ми дойде малко претрупано, но страничната им опора, както и профилът на облегалката в кръста предразполагат към дълъг път. 

Увеличeното вътрешно пространство се отплаща – Astra Sports Tourer е удобна за четирима, а 540-те литра багажник стигат за годишната семейна отпуска, докато максималните 1630, макар и да не са най-доброто в сегмента, гарантират изпълнение и на задачи в духа на комбитата от въведението. И да не забравя: благодарение на ниския праг на товарене и електрическия капак на багажника, управляван и с движение на крака, товаренето на голям багаж не е проблем. 

Както и при хечбека, общото впечатление от комбито на Opel Astra е за качествен напредък спрямо предишното поколение на модела. Разхвърляните из централната конзола многобройни бутони са наследени от добре обмислени функционални групи копчета. Същото важи за инфоразвлечението: въпреки, че чувствителните на допир дисплеи вече изглеждат неизбежни, логиката на управлението му е човешка, а информацията от една от подпомагащите системи – тази за следене на вертикалната маркировка – най-после се държи прилично, заемайки част, а не цялото полезно пространство върху шофьорския дисплей. 

Все така нерешена остава проблематиката с невъзможността да използвате вече стандартната в най-високите нива на оборудване потребителска комуникационна платформа OnStar. Продължавам да се надявам, че българските институции все някога ще обърнат внимание на факта, че сме влезли в ХХI век и ще окажат минималното необходимо на производителя съдействие за свързване на системата с телефон 112. 

Вместо заключение 

Особеностите на българското потребление поставят една кола, планирана за семейна употреба, предимно във флотските гаражи. Конкретните продажби на тази модификация пък, независимо от агресивната й цена, се броят на пръстите на едната ръка. Това обаче не я прави по-трудна за препоръчване: с мощния си дизел и високо оборудване тя е едновременно просторна и приятна за каране. 

На практика това е един мъжки ориентиран семеен транспорт, който – да си го кажем открито – след като приспите децата и майка им, ще ви остави сам в мрака да се порадвате на чист от трафик асфалт под яркия диоден надзор на фаровете. 

Всичко за Opel Astra Sports Tourer тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар