понеделник, 4 ноември 2013 г.

Огнените колесници: VW Golf GTI

Вече 39 години шеметният хечбек носи факела на първенството


           VW Golf GTI – длето за ваене на криви линии
История 

Март 1975 г., Франкфурт. Volkswagen дебютират на автомобилния салон със спортната модификация на Golf – GTI. Концепцията е проста: да се влее адреналин в новата им масова кола, без да пострада практичността й. Със своите 110 коня от 1.6-литров механичен инжекцион, тежащият 810 килограма Golf GTI №1 (дизайн на Джорджето Джуджаро) дава всичко без остатък през стегнато и пъргаво поведение. Ражда се автомобил, откриващ ерата на достъпните спортни коли, базирани на масови платформи и общ знаменател – любовта на пролетариата към карането.

GTI е минал през седем превъплащения и за 39 години много в технологията се е променило, но духът – не. 

Настояще 

Август 2013 г, София. Заявих интерес моментално след като разузнаването засече, че седмото поколение на GTI е пресякъл границата и е на разположение. Познавам три от шестте му предшественика и планът не предвиждаше пропуск. 

Наясно бях какво да очаквам, така че някога масовата спортна радост, а днес леко надменен критерий за сравнение в С сегмент GTI VII не ме изненада: както всичко останало, еволюционната външност на тази кола е сдържано, но забележимо различна от стандартните модификации – червената линия в решетката вече продължава в светлините, лакираните 18-цолови джанти са с добре познатия дизайн, а двата ауспуха не оставят никакво съмнение Who is Who. До степен, в която дискретният спортен Golf не остава неразпознат дори в места, за които моторизацията е феномен на късния ХХ век и е возило, с което на пътя се съобразяват малки и големи. Което само повишава отговорността на каращия, впрочем. 

Стъпил на платформата MQB (за нея вeче говорихме), седмият „Джи Ти Ай“ е пораснал (4.26 м), свалил тегло (1402 кг) и e с повече въртящ момент от предшественика си, което веднага се усеща: ускорението започва от 1500 оборота и продължава гладко до червения край на оборотомера. 230-те коня на пакета “Performance” плюс блокиращия преден диференциал и спирачките с увеличен диаметър на теория не звучат впечатляващо, а добавят 2205 лева. Ако ще сте един от двамата клиенти на GTI в България, не ги пестете. 

Сдържаността на GTI продължава и вътре: сядате в дълбоките седалки с плътна анатомична опора и традиционно шотландско каре (за нищо на света не плащайте кожа!) и се озовавате в познатия волфсбургски интериор с гениалната му простота и качество на премиум танк. Да, и тук не остава съмнение, че Golf се е придвижил нагоре и въпреки познатата среда претенциите са нараснали: от чудесния спортен волан с прогресивно управление (два оборота от-до) през възможностите за индивидуализиране на ключовите настройки до озвучаването на DYNAUDIO. Да не пропусна: заобикалящото осветление не е дразнещо; напротив. 

Палите. Двулитровият турбо бензин започва басовото си ломотене - осезаемо, но никога доминиращо или неприятно. Карайки с неделното темпо на свенлив начинаещ се плъзгате тихо (шумът от движението е крайно пренебрежим) из градската суматоха и само въртящите се на 3600 глави по тротоара удостоверяват различността ви. Промъквате се на шега; окачването в режим ECO не ограничава с нищо; багажникът е ОК, а колата (с 3 или 5 врати) – практична като всеки от младшите си братя в гамата. Дотук нищо неземно. 


           Шотландското каре вътре също е на 39
Настъпите ли педала до логото на стелките върху топъл асфалт със спортно настроени волан, адаптивно окачване и реактивност на газта и скоростната кутия, получавате всичко, за което сте мечтали: мощен линеен устрем, съпроводен от респектиращ спортен рев, точен волан, водещ предницата там, където искате, подпомаган от диференциал, прехвърлящ до 100% от въртящия момент на подходящото колело, и нервна скоростна кутия, която поддържа напрежението с по-високи обороти. 

Натиснете ли плавно прогресивния педал на отличните спирачки (с червени апарати) преди върха на завоя, усещате че дори серийни неравности не променят траекторията, а под натиск диференциалът качва осезаемо прага на недозавиването. Разпределението на масите е такова, че „вдигането“ на задницата става само с нечовешко старание. С две думи колата ви дава всичко, стига да имате куража да посегнете. GTI е породист автомобилен хищник – ненаситен на асфалт и завои, поставящ на изпитание силата на характера: директният волан, почти мигновената реакция на трансмисията, планините механично сцепление и хармоничната стабилност на окачването (оставих го на Sport) създават увереността на суперспортен автомобил, вдъхновяващ ваенето на криви линии. Връщането на газове в изпускателната система при превклюване предизвиква сладострастна звукова „гаргара“ и въпреки прилежното ми старание обикновено се движех по-бързо, отколкото предполагах. 

На магистрала осъзнах чудото на репутацията: малки и големи охотно се подчиняваха на темпото на Herr Golf, съобразявайки се както с диодите в огледалото за обратно виждане, така и с етикетната му учтивост пред полицейските камери. На бензиностанция пък прекарвате повече от обикновеното, защото все ще се намери приятелски настроен кръжочник-автоентусиаст, пълен с въпроси – много приятно.

Разберете ме правилно: Volkswagen Golf GTI е само едно от многото спортни явления в С сегмент, при това далеч не е най-мощното, но балансът между спортен дух, качество и практичност, събрани в пакет, го превръщат в образцова техника, по която останалите се равняват. 

Да не забравяме и че предстои по-мощна версия: на хоризонта е R с 300 коня и двойно предаване, но обосновано предполагам, че, както и при предишното поколение, жертвите в името на мощността ще са повече от ползите. 

Не че разходът на гориво тук е от значение, но за протокола: последното поколение 2.0TSI под капака ме смути: свирепо подгонен прескочи 11л/100 км, а с темпо около разрешените извънградски скорости слезе до 6.8. Шофьорската ми похот е неутолима и за 1000 км средният разход се стабилизира на 8.3, което е с 2 литра над стендовите 6.4, но е чудо, предвид възможностите на техниката. 

           Супербасът в резервната гума е част от най-доброто аудио, което 
           съм чувал в кола от С сегмент 







И понеже добрият продукт трябва да е изпипан до последния детайл, няколко думи за мултимедията и комуникацията. В центъра на таблото е вграден голям 8-инчов цветен дисплей, чувствителен както на допир, така и на намерение – реагира преди да сте го докоснали, така че елиминира отпечатъците. Поръчвате допълнителното озвучаване на датчаните от DYNAUDIO и пристига забележителен пакет: аудиосистема, възпроизваждаща ценните файлове формат FLAC и WAV. Освен стандартния USB вход (плюс още един, заряден) получавате 64 GB вграден твърд диск, два слота за SD карти, CD/DVD плейър и вход за iPod/iPhone, и Wi-Fi Hot Spot, и автономен GSM модул, и… спирам дотук. Супербасът кротува в джантата на резервната гума и крайният резултат е стегнат, детайлен и реалистичен звук в целия спектър с впечатляваща динамика, не на последно място заради отличната шумоизолация. 
Без уговорки това е най-добрата аудио-видео-комуникационна система в кола от С сегмент - мехлем за слуха на аудиофила и търпелив спътник на, прости му, Господи, предания радиослушател на Веселин Маринов. 

Вместо епилог 

Латинското ми наименование не е „хипнотизиран лапнимуха с увиснало чене” и няма да пропусна недостатъците: шестте предавки на двудисковата скоростна кутия, макар и с отлични числа, са малко – седмата отдавна е задължителна. Свързването на телефона не мина гладко. Цената също е проблем: във вида, в който го карах, струва над 72 000 лева, което предопределя маниашкото преживяване тук да попадне в ръцете на един, максимум двама.

Липсата на покупателна сила не е единствената беля: въпреки практичността си това е приключение за хубав асфалт - рядък артефакт от бъдеще, в което все така предстои да попаднем. 

Въпреки това VW Golf GTI носи с вдигнато чело факела на първенството в сегмента си. Нищо, че е огнена колесница с вродено пренебрежение към Кубертеновия принцип. 

Сп. "Тема"

Няма коментари:

Публикуване на коментар